Разговор с Лъчезар Бояджиев за библиотеката на ИСИ – Институт за съвременно изкуство, една от най- богати библиотеки за съвременно изкуство в София, постоянно достъпна в изложбеното пространство на организацията. Разговаряме за създаването й, концепцията и грижата около библиотеката, както и някои от най-ценните книги в нея.
July 28, 2023
Лъчезар, първо искам да те върна малко назад във времето и да ми разкажеш за библиотеките за изкуство през 80-те по време на твоето следване, за книгите във фондовете тогава и достъпа до тях.
До 89-а година достъпът до литература беше труден, но доколкото знам като студент в Художествената академия и съм чувал и от мои колеги, там получаваха доста неща –списания, книги, преди всичко публикации от социалистическия лагер, но и такива за италиански дизайн или френски класически арт списания. Но не всички бяха на разположение на студентите по чисто идеологически причини, не и тези за най-актуалното за момента изкуство. Същевременно, докато живеех в Щатите през 80-те години натрупахме сериозна библиотека за изкуството на 20-и век, която после много трудно прехвърлихме в България. Тези книги, албуми, и списания споделяхме с приятели – философи и художници – тихомълком в ателието. В библиотеката имах и книги по философия и теория на изкуството в полето на постмодернизма, навлизащия постколониален дебат, екология и др., които винаги са вървяли ръка за ръка със съвременното изкуство. В момента предполагам, че в Художествената академия продължават да имат абонаменти, но богатството на библиотеката може би е ограничено за ползване поради недостатъчния, като навсякъде, финансов ресурс, с който разполагат.
Как възникна библиотеката около Института за съвременно изкуство, създаден през 1995 от теб и твои колеги? Какви са книгите, които може да намерим в нея?
Библиотеките тук, в Пловдив, в Търново, във Варна и на др. места са преди всичко плод на индивидуална инициатива. Знам, че има художници, като Недко Солаков или Вито Валентинов, например, с невероятни библиотеки. Моята лична библиотека се състои от книги, които съм купувал, от това, което са ми подарявали и най-вече от издания или каталози от изложби, в които участвам.
По подобен начин, библиотеката на ИСИ-София се формира от и както личните библиотеки на неговите членове. В основата на библиотеката са книги, избирани и подреждани най-вече от директора-основател на Института Яра Бубнова, както и с книги от Недко Солаков, и др.
Библиотеката съдържа каталози на художници и автори, с които сме свързани, както професионално, така и приятелски, каталози на изложби и проекти на партньорски организации и музеи, но най-ценното според мен са каталозите от групови изложби по света, както и от големите международни арт форуми – най-вече разни биеналета, панаира в Базел и др. Като че ли сме най-„окомплектовани“ с информация за Манифеста, с която имаме отношения по традиция от самото й основаване (1994-96), така че имаме почти всички каталози, след това каталози на Истанбулското биенале, с което пак по традиция общуваме от 1992 г. Имаме калатози от изложби или публикации, които са получени на разменни начала, имаме и издания за теория на изкуството, част от тях уникални за страната.
Как си представяш идеалната библиотека за съвременно изкуство? Как би могла да бъде изградена?
Най- важна е „паметта” – дори да няма музей за съвременно изкуство с постоянна експозиция и колекция, трябва да има поне библиотека, където да се събират на едно място изданията на всички активни автори и групи в нашето съвременно изкуство, за да може то да е по-видимо. Идеално би било тази библиотека да е на централно място, във водеща обществена арт институция, подкрепена със съответен ресурс за дейности, където човек, идвайки от чужбина, да може да прави проучвания.
До момента Институтът основно е воден от идеята да компенсира недостатъчно адекватното на съвременните арт практики присъствие на публичните арт институции в България, както и да компенсира липсите в техните институционални практики – например през създаването на образователни програми, които отсъстват в обучението на НХА или чрез създаването на сувенирен магазин, каквито липсват в публичните галерии. Същото нещо важи и за библиотеката, архива, въобще know-how за съвременното изкуство. Така през 2010 създадохме „Архивната изложба”, където пространството на ИСИ беше изцяло превърнато в читалня, пълна с документи, папки, снимки и възможност човек просто да седи и да чете.
Ще споделиш ли кои издания тук са най-ценни за теб?
Все ще изпусна нещо, но да споменем каталозите на нашите големи проекти – от „Място/интерес“ през 1999 до изданията на Визуалния семинар и най-вече „Интерфейс София“, 2010 и до каталога на Манифеста 14 от 2022 в Прищина, Косово, каталозите на първите ни биеналета – Истанбул’1992 и Сао Паоло’1994, „тлъстият“ том, посветен на легендарния куратор Харалд Зийман и многотомното издание, посветено на Иля Кабаков; каталозите на колеги и приятели, сега вече и мой такъв от ретроспективата в Солун през 2020г., каталози с особена професионална и лична история – каталога на 7-то биенале на SITE в Санта Фе, Ню Мексико, САЩ. И много други.
ИСИ е на адрес бул. „Васил Левски“ 134, гр. София.
Повече информация за работно време и събития: facebook и instagram.